Изкуство и архитектура в Древна Елада

Робовладелската демокрация налага своя отпечатък върху изкуството. 

В центъра му стоят човекът, неговата физическа и духовна красота, вярата в творческите възможности на свободния гражданин. При обясняване на природните явления се влага разумно начало. В гръцката митология фантастичните чудовища на Изтока-свинкс, дракон, минотавър, хидра и др. биват избивани от различни герои.

Мисълта на древният елин е била освободена от кошмарните видения на техните силуети по дворци и храмове. Боговете и богините добиват човешки образ. Изкуството на Древна Гърция възвеличава човека, а не идеята за неограничената власт на деспота.

Творбите на изкуството в Древна Елада се поставят по обществени места. Темите и сюжетите на старогръцкото изкуство са из митологията и преданията на героите, създадени още през родовообщинния им строй.

Керамика

Керамиката прехвърля границите на занаята и става високохудожествено изкуство. По вазите се рисуват грифони, лъвове, сфинксове. Тези изобрайения обаче лека по лека изчезват и на тяхно

място се появяват човешки фигури в разнообразни композиции. Рисуват се черни фигури на по-светъл фон върху глина. 

Вазописта и  живописта достигат най-голям разцвет в Атина. Към 530г. започват да се рисуват червени фигури на черен фон.

Архитектура

Органичната връзка между архитектурата и скулптурата на Изтока отива в Гърция. Най-красивите архитектурни съоръжения са храмовете. Старогръцките храмове се оформят в три архитектурни системи: дорийски, йонийски и коринтски. Първите два се създават в архаичния период, а третият – в класическия.

Дорийският ордер се развива в Пелопонес и в колониите на Сицилия и Южна Италия. Най-типични паметници на дорийския ордер са храмовете. Наред с храмовете са строени и други обществени постройки – стадиони и театри. Кръглата скулптура заема значително място през този период. Запазени са редица прави фигури на младежи и девойки. Важна особеност на кръглата скулптура е, че фигурите са построени по закона за фронталитета, т.е. лявата и дясната половина са симетрични.  Човешката фигура се склуптира и е по-раздвижена.

Избрах тази тема, защото е много интересна. Обобщила съм най-важните факти за архитектурата и изкуството в Древна Гърция.

Облекло и мода в Древна Елада

 В тази статия, ще представя нещо по-близко до моите интереси.

Модата е била важна част от ежедневието на хората в Древна Елада. Те са предпочитали по-обикновенно и по-практично облекло пред пищното облекло. Елините проявяват изключителна креативност във всичко и включително към дрехите. Те ги преправят според тенденциите и случая. И тъй като през лятото в Гърция температурите са много високи, колкото по-малко плат и шевове, толкова по-добре. Дрехите обикновено са широки и падат свободно по тялото.

Облеклото през Класическия период

Най-често дрехите се изработват вкъщи и ръчно. Това е задача на жените в семейството. Голотата при мъжете е нещо обичайно. Най-често тези, занимаващи се с физически труд, носят само препаска на слабините, а другите дрехи стигат до коленете. 

Пеплосът се носи от жени, има цилиндрична форма и е зашит. Стига до глезените и покрива цялото тяло, защото една древна гъркиня, спазваща нормите на обществото, не показва прекалено много.

Хитон – носи се от всички – жените, мъжете и децата. Пристяган е с колан, наречен зостър. Най-често се състои от две парчета плат, застегнати с фибули.

Химатионът напомня за наметалото при древните римляни. Носи се главно през зимата. След време започва да се изработва от по-леки материи и да се носи през всички сезони.

Към облеклото им естествено присъстват и обувки. Най-често елините ходят боси в дома си. Някои от тях прекарват целия си живот, без да обуят и чифт обувки.Но при специални случаи, или при работна среща, те надяват кожени сандали или ботуши.

Бащиният завет

Връзката между баща и син е от голямо значение. Важно е какъв пример дава бащата на сина си, защото един баща може и би трябвало да служи за ролеви модел на детето си. Естествено синът може да се учи и от грешките на баща си. Също за едно дете е важна и подкрепата.

Хектор оставя Андромаха и остава със сина си Астианакс. След като Хектор сваля шлема си,бързо започва да заприличва на баща, а не на воин. Той вече не е плашещ. Взима сина си и го целува. Това превъплъщение е повече от красива сцена на родителска обич.

Първата среща на цялото семейство е, когато Хектор, Андромаха и дойката с малкия Астианакс в ръце застават наредени като скулптурна група. Тогава Хектор се вглежда в детето и се усмихва, Андромаха заплаква и го улавя за ръката. Сякаш Хектор обича Астианакс повече. Обръща се към него и забравя Андромаха. Детето се сгушва при бавачката. Хектор избира сина си, защото си представя как той става цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Хектор обича сина си не само, защото му е дете, а нещо повече, той обича рода, който ще се появи от Астианакс като от първороден син. Хекторовата обикновена бащинска обич става идентична с надеждите и целите на държавата. Той иска  Астианакс да се води по бащиния му път.

 

Според мен частта със сина на Хектор е включена, за да се обърне внимание на това как бащата иска да направи сина си като него, а не да го остави да следва съдбата си. Той не иска синът му и съпругата му да завършат зле. Моли се на Зевс да направи Астианакс много могъщ, също като баща си.

Хектор е добър баща,защото мисли и иска да направи най-доброто за сина си както всеки един добър баща би направил.

Отношенията между баща и син са много важни и интересни и затова реших да пиша точно за тях.

Темата за любовта

Любовта е опасна, кара те да губиш разума си. Кара те да забравяш, че имаш право да правиш всичко, каквото сметнеш за редно. Тя е разумен избор с различни последствия.

 

От личния ми опит, бих споделила, че любовта може да е много хубаво чувство, когато човекът отсреща ти обръща вниманието, от което имаш нужда. Но може и да е противното и тогава, вече изпитваш болката.

 Любовта е наслада, болка,радост, тъга,смях и сълзи. Може да е дълго чакана, случайна, споделени или несподелена. Тя е порив и магия!

Любовта е навсякъде. Любовта е грижа, привличане, близост, нежност. Всяка една любов е различна,индивидуална и неповторима. И всеки търси в любовта топлина,закрила,сигурност.

Аз лично не съм страдала от несподелена любов. Винаги съм получавала, това, към което се стремя. Но съм имала много проблеми в отношенията с всеки, към когото съм изпитвала по-силни чувства. Смятам, че съм била влюбена веднъж и съм изпитала любов от пръв поглед. Всеки има нужда от такива трепети и пожелавам на всеки да я опита, а болката, тя си заслужава и с правилния човек минава.

Избрах да пиша по тази тема, защото е поучителна и интересна за всички.

Култура на Древна Гърция

Културата включва образование,философия,наука,религия и митология.

Образование в Древна Гърция

В повечето гръцки полиси образованието е индивидуално, освен в Спарта. През епохата на елините, някои полиси създават държавни училища. Само най-богатите семейства могат да си позволят частен учител. Обучението приключва на 18 годишна възраст, след което момчетата се обучават за военна служба. Момичетата също се учат да четат, пишат и малко да смятат, така че да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството. Също има и академии за спорт.

Древногръцка философия и наука

В началото на 6 в. пр.н.е. в Йония се появяват първите мислители в областите, които днес наричаме наука и философия. С имената на Талес от Милет и Питагор от Самос – живели съответно в началото и втората половина на века – са свързани първите теоретични размисли в областта на математиката и астрономията. Тези мислители, наречени по-късно досократици, размишляват по най-разнообразни теми, които днес са отделни науки: физика, етика, психология, математика, астрономия, метеорология, медицина. Техният съвременник Хераклит от Ефес провъзгласява, че всичко е непрекъсната борба, движение и развитие.

 

  

По Време на гръко-персийските войни и други йонийски мислители пристигат в Древна Елада в търсене на по-сигурен живот и за да не бъдат призовани в персийската армия като наемници. Такъв е например Анаксагор от Клазомена, който впечатлява Сократ с тезата си за разума като движеща сила на Вселената. Сократ първи поставя въпроса за вземането на решения от личността и връзката им със съвестта и ценностите. Платон създава завършена мирогледна и логико-етична система. Платоновата академия е сред най-авторитетните атински философски школи и нейните традиции се запазват през елинистичния период и по времето на Римска Гърция. Нейният възпитаник Аристотел, често наричан баща на философията, поставя основите на експериментално и теоретично изучаване на света, превърнало се в основа на науките.

 

Религия на Древна Елада 

Древногръцката митология играе съществена роля в културата на Древна Гърция и е отразена предимно в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщат към митовете и свързаните с тях произведения на изкуството, за да хвърлят светлина върху култовите практики и ритуалните традиции.

Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина – Олимп. 

 

По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеона имало определени задължения. Посейдон бил бог на морето, Атина – на мъдростта и изкуствата, Аполон – на музиката, поезията, медицината, Деметра – на посевите, Хадес – на подземното царство. Върховният бог бил Зевс – бог на небето и земята, а неговата жена – Хера. Според легендите Олимп е населяван от дванадесет върховни богове. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.

Пиша за тази теам, защото знам, че на всеки би му било интересно за културата на Древна Елада.

 

 

 

 

 

 

Имаме ли нужда от герои днес?

Героите винаги са били от значение. Те служат за пример на хората в тяхното време и на хората, които ще им се възхищават години по-късно. Не е нужно да си спасил света или града ти, за да можеш да се наречеш герой. Герои са всички хора, които са се борили до край и са се справили. Те служат за пример на хора, които имат същите или подобни проблеми и ги мотивират да се справят или да потърсят помощ.

За мен герой може да бъде дете, което се е преборило с болест или една майка, която се грижи абсолютно сама за децата си; човек, който е тръгнал от нулата и без никаква помощ се изправя и пожънва голям успех; един учител, който се старае да научи учениците си на правилата и важните знания, които трябва да имат. Тези хора ни показват, че имаме нужда от герои днес. Имаме нужда от силни хора и борещи се хора, за да взимаме пример и да се борим и ние.

Героизмът се превръща като малка незабележима част от всекидневието... Хората вече не почитат велики подвизи, защото всеки се страхува от другия дори и от себе си,, а и дори да направи нещо хубаво няма кой да го оцени. Казват ти едно "браво" и всичко е забравено.

Герой в обществен смисъл е личност, която с поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието „герой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат в своя полза и полза на другите. Героично е да бъдеш себе си, да следваш собствените си принципи, да осъзнаваш света и да се стремиш да го направиш по - достоен, борейки се за едно по светло бъдеще.

Героите са важни за хората и ние имаме нужда от герои днес, за да ни дават добър пример и да се водим от техния пример.

Аз пиша по тази тема, защото е много близка до мен и мисля, че е интересна за всички.

Историята на Древен Рим

 Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, която получава името от главния си град Рим, наречен на свой ред на легендарния си основател –Ромул. Тя се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров.

В периода на годината на основаването на държавата 753 пр.н.е. до разпадането ѝ през 476 г. Римската държава претърпява три последователни етапа на развитие за 12 века  – Римско царство, Римска република и Римска империя. 

По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града; легендата разказва...

Еней, синът на троянеца и на богинята Афродита, след дълги странствания, заедно с част от населението на разрушена Троя, достига до Италия. Той се установява в Лациум и се жени за дъщерята на цар Латин. Неговият син Асканий основава града Алба Лонга, откъдето произлизат латините, техните тридесет селища, а следователно и Рим.

Посетена от бога Марс, Рея Силвия ражда двама сина близнаци – Ромул и Рем. За да се отърве от тях, узурпаторът Амулий заповядва да ги изхвърлят в река Тибър. Но божествените деца не загиват. Вълните на реката ги изхвърлят на брега и една вълчица ги отглежда.

По-късно децата са намерени от един царски пастир. Той ги отглежда и Ромул и Рем живеят при него до пълнолетието си.

Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, която получава името от главния си град Рим, наречен на свой ред на легендарния си основател –Ромул. Тя се е простирала в Европа, Северна Африка и Близкия изток, като първоначално е основана на Апенинския полуостров.

В периода на годината на основаването на държавата 753 пр.н.е. до разпадането ѝ през 476 г. Римската държава претърпява три последователни етапа на развитие за 12 века  – Римско царство, Римска република и Римска империя. 

По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града; легендата разказва...

Еней, синът на троянеца и на богинята Афродита, след дълги странствания, заедно с част от населението на разрушена Троя, достига до Италия. Той се установява в Лациум и се жени за дъщерята на цар Латин. Неговият син Асканий основава града Алба Лонга, откъдето произлизат латините, техните тридесет селища, а следователно и Рим.

Посетена от бога Марс, Рея Силвия ражда двама сина близнаци – Ромул и Рем. За да се отърве от тях, узурпаторът Амулий заповядва да ги изхвърлят в река Тибър. Но божествените деца не загиват. Вълните на реката ги изхвърлят на брега и една вълчица ги отглежда.

По-късно децата са намерени от един царски пастир. Той ги отглежда и Ромул и Рем живеят при него до пълнолетието си.

Това е малка, но интересна част от историята на Древен Рим. Надявам се да е била интерсна!