Бащиният завет

Връзката между баща и син е от голямо значение. Важно е какъв пример дава бащата на сина си, защото един баща може и би трябвало да служи за ролеви модел на детето си. Естествено синът може да се учи и от грешките на баща си. Също за едно дете е важна и подкрепата.

Хектор оставя Андромаха и остава със сина си Астианакс. След като Хектор сваля шлема си,бързо започва да заприличва на баща, а не на воин. Той вече не е плашещ. Взима сина си и го целува. Това превъплъщение е повече от красива сцена на родителска обич.

Първата среща на цялото семейство е, когато Хектор, Андромаха и дойката с малкия Астианакс в ръце застават наредени като скулптурна група. Тогава Хектор се вглежда в детето и се усмихва, Андромаха заплаква и го улавя за ръката. Сякаш Хектор обича Астианакс повече. Обръща се към него и забравя Андромаха. Детето се сгушва при бавачката. Хектор избира сина си, защото си представя как той става цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Хектор обича сина си не само, защото му е дете, а нещо повече, той обича рода, който ще се появи от Астианакс като от първороден син. Хекторовата обикновена бащинска обич става идентична с надеждите и целите на държавата. Той иска  Астианакс да се води по бащиния му път.

 

Според мен частта със сина на Хектор е включена, за да се обърне внимание на това как бащата иска да направи сина си като него, а не да го остави да следва съдбата си. Той не иска синът му и съпругата му да завършат зле. Моли се на Зевс да направи Астианакс много могъщ, също като баща си.

Хектор е добър баща,защото мисли и иска да направи най-доброто за сина си както всеки един добър баща би направил.

Отношенията между баща и син са много важни и интересни и затова реших да пиша точно за тях.